Уроци за всички

gallery/youthcenter_logo

Wochentage, Monate, Tage

Enter page title here

Дни от седмицата

    Дните от седмицата винаги са в мъжки род. Те са следните:
der Montag - понеделник
der Dienstag - вторник
der Mittwoch - сряда
der Donnerstag - четвъртък
der Freitag - петък
der Samstag / Sonnabend - събота
der Sonntag - неделя

    С дните от седмицата се ползва формата на предлога an за дателен падеж на съществително в мъжки род - an+dem=am. На български го превеждаме с предлога "в" (am Samstag - в събота).
пр. Am Samstag haben wir keine Schule. (В събота не сме на училище.)

    Ако искаме да подчертаем или наблегнем на конкретния ден - не ползваме "am", а пълната форма "an dem".
пр. Sie war am der Freitag hier. (Тя беше тук в събота.)

Части от деня
    Пред тях се ползва предлога am.
Те се следните:
der Morgen (сутрин) - am Morgen (сутринта)
der Vormittag (предобед) - am Vormittag (в предобеда)
der Mittag (обяд) - am Mittag (през обяда)
der Nachmittag (следобяд) - am Nachmittag (през следобеда)
der Abend (вечер) - am Abend (вечерта)
    Изключение при ползването на предлог прави der Nacht, където предлога е in:
der Nacht (нощ) - in der Nacht (през нощта)

Примерни изречения:
Er kommt am Morgen.
Wir treffen ihn am Mittag.
Wo bist du in der Nacht?

Наречия за време
    Най-често употребяваните са:
heute (днес)
morgen (утре)
übermorgen (вдругиден)
gestern (вчера)
vorgestern (завчера)

    Комбинации:
heute morgen (днес сутринта)
gestern abend (вчера вечерта)
morgen nachmittag (утре следобед)
heute abend (днес вечерта)

При повтарящи се действия по едно и също време
    Когато искаме да кажем например, че правим нещо всеки вторник, всяка вечер и т.н., ползваме съответното наречие или съществително с наставка -s, като съществителните не се пишат с главна буква, защото с тази наставка се ползват като наречия.
пр. Wir gehen dienstags zum Kegeln. (Ние ходим на боулинг всеки вторник / през вторниците.)
      Ich bin nachmittags zu Hause. (Аз съм си вкъщи всеки следобед / през следобедите.)
 

Сезони

    Сезоните също са в мъжки род. Те са следните:
der Frühling - пролет
der Sommer - лято
der Herbst - есен
der Winter - зима

Месеци
   
    Те са само в мъжки род. Месеците в немския са следните:
der Januar - януари
der Februar - февруари
der März - март
der April - април
der Mai - май
der Juni - юни
der Juli - юли
der August - август
der September - септември
der Oktober - октомври
der November - ноември
der Dezember - декември


    Със сезоните и месеците ползваме предлога im, който е производен от in и определителния член за мъжки род в дателен падеж dem (in+dem=im). На български се превежда с предлога "през" (im Sommer - през лятото).
пр. Ich habe im August Geburtstag. (Рожденият ми ден е през август.)
      Im Winter ist es sehr kalt. (През зимата е много студено.)

    Когато искаме да наблегнем на конкретен месец или сезон - ползваме пълната форма in dem.
пр. Er kam in dem Herbst. (Той идва тази есен. - "идва" е в мин.вр.)
 

Дати

    С датите ползваме определителен член. Когато изписваме число като дата, слагаме точка след него и това означава, че трябва да го изговорим като редно числително име. Обърнете внимание, че редните числа получават наставки като за прилагателни имена според падеж и род. Когато се отнасят за дата наставките стават от -te -> -ten и от -ste -> -sten.

    Ползваме предлога am (an+dem), който превеждаме на български с "на".
пр.
диалог 1:
А: Welches Datum haben wir heute? (Коя дата е днес?)
B: Heute ist der 1. (erste) Juli 2001. (Днес е първи юли 2001 г.)

диалог 2:
А: Der wievielte ist heute? / Den wievielten haben wir heute? (Коя дата е днес?)
B: Heute ist der 1. (erste) Juli 2001. (Днес е първи юли 2001 г.)

диалог 3:
А: Wann hast du Geburtstag? (Кога имаш рожден ден?)
B: Ich habe am 4. (vierten) Juni Geburtstag. (Рожденият ми ден е на четвърти юни.)


    Когато казваме, че нещо се е случило през дадена година, не ползваме предлог пред самата година, освен ако не ползваме думата Jahr(e) - тогава ползваме предлога im (in+dem=im за дателен падеж).
пр. Der Krieg war 1918 vorbei. ()
      Er schrieb es im Jahre 1935.

    За датиране  на писма ползваме формата на определителния член в мъжки род за винителен падеж den. Когато пишем и мястото на написване на писмото, то предшества датата, като например:
Berlin, den 20. Oktober 1989

    При изписване на дата в немския, първо пишем датата, после месеца и накрая годината.
пр. 9.4.1999


Часово време
    Когато казваме времето по официален начин първо казваме часа, след него думата Uhr и накрая минутите, т.е.:
пр. 18:35 Uhr (achtzehn Uhr fünfunddreizig)

    Често в разговорния език обаче времето се казва по следния начин:
пр. 10.00 Uhr - (genau) zehn
      10.05 Uhr - fünf nach zehn
      10.10 Uhr - zehn nach zehn
      10.15 Uhr - Viertel nach zehn
      10.20 Uhr - zwanzig nach zehn
      10.25 Uhr - fünf vor halb elf
      10.30 Uhr - halb elf
      10.35 Uhr - fünf nach halb elf
      10.40 Uhr - zwanzig vor elf
      10.45 Uhr - Viertel vor elf
      10.50 Uhr - zehn vor elf
      10.55 Uhr - fünf vor elf
      11.00 Uhr - (genau) elf

    Въпросите, с който питаме колко е часа е:
Wie spät ist es, bitte? - Es ist zehn nach acht.
Wieviel Uhr ist es?

    Забележка: В немския между числата за час и минути се ползва точка, а не двуеточие, както в повечето езици.

    Когато питаме в колко часа ще се случи нещо, ползваме предлога um...Uhr.
пр. Um wieviel Uhr bist du dort? - Ich bin um 11 Uhr dort.

 

www.000webhost.com