Уроци за всички

gallery/youthcenter_logo

Местоимения

Pronomen

     Местоименията са думи, които заместват собствени имена или съществителни имена, за да не се повтарят във всяко изречение.

Личните местоимения в немски език са следните:

ich - аз
du - ти
er - той
sie - тя
es - то
wir - ние
ihr - вие
sie - те
Sie - Вие

 

   Ползваме du когато се обръщаме към някой близък приятел, член на семейството или деца, а Sie ползваме за непознати или слабо познати за нас хора.
    В ситуации, в които се ползват първите имена на хората, се ползва местоимението du.
    Когато пишем писма, бележки или друг вид кореспонденция, всички форми на личните местоимения du и ihr и съответстващите им притежателни местоимения се пишат с главна буква.
пр.
Liebe Emma, ich freue mich schon auf Deinen Besuch. Wie nett, daß Deine Kinder mitkommen können. Wir werden viel mit Euch unternehmen Ihr bei uns seid.

Примери с употреба на лични местоимения:
Peter war in Frankreich. Jetzt spricht er gut Französisch.
Meine Kinder sind nicht hier. Sie sind in Deutschland.
Peter, hast du den Wagen?

Лични местоимения във винителен падеж
         Когато местоименията са допълнения в изречението и са директен обект, те са във винителен падеж и променят формата си по следния начин:

ich -> mich (мен, ме)
du -> dich (теб, те)
er -> ihn (него, го)
sie -> sie (нея, я)
es -> es (него, го)
wir -> uns (нас, ни)
ihr -> euch (вас, ви)
sie -> sie (тях, ги)
Sie -> Sie (Вас, Ви)
 

Примери:
Schreibt Peter den Brief? - Ja, er schreibt ihn.
(Написа ли Петер писмото? - Да, той го написа.)
(В случая заместваме der Brief с местоимението er, тъй като е в мъжки род, и понеже der Brief е директен обект, т.е. действието се извършва върху него - ползваме местоимението за 3 л. ед. ч. мъжки род - ihn.)

Seht ihr Emma? - Ja, wir sehen sie.
(Видяхте ли Ема? - Да, видяхме я.)

Triffst du mich? - Ja, ich treffe dich.
(Ти срещна ли ме? - Да, аз те срещнах.)

Лични местоимения в дателен падеж
       Когато личното местоимение се ползва като индиректен обект в изречението то е в дателен падеж и тогава променя формата си по следния начин:

ich -> mir (на мен, ми)
du -> dir (на теб, ти)
er -> ihm (на него, му)
sie -> ihr (на нея, й)
es -> ihm (на него, му)
wir -> uns (на нас, ни)
ihr -> euch (на вас, ви)
sie -> ihnen (на тях, им)
Sie -> Ihnen (на Вас, Ви)

Също се ползват и след предлози, изискващи след себе си дателен падеж.

Примери:

Wir helfen unserem Lehrer. -> Wir helfen ihm.
Es gehört meinen Eltern. -> Es gehört ihnen.

Hat er dir etwas gebracht? - Ja, er hat mir ein Buch gebracht.
 

Словоред
         Когато изречението съдържа два обекта, от които единия е местоимение, а другия - съществително име, след сказуемото слагаме обекта, който е местоимение, а след това е обекта-съществително.
пр. Er hat mir ein Buch gebracht.
(mir е индиректен обект в изречението и е местоимение, затова се нарежда непосредствено след глагола; ein Buch e директен обект и е съществително, затова е след индиректния обект.)

          Когато подлога е (местоимение или съществително име или собствено име) на първо място в изречението, обекта, който е местоимение или обектите - са веднага след подлога, като ги разделя само сказуемото.
пр. Ich zeigte dir nichts.
      Mark hat ihn gesehen.

Ако подлога е съществително или собствено име и не е на първа позиция в изречението, обекта-местоимение може да е преди или след подлога.
пр.  Kennt ihn Mark?
или Kennt Mark ihn?
       (Познава ли го Марк?)

           Ако подлога е местоимение и не е на първо място в изречението, обекта-местоимение е винаги след него.
пр. Kennt er ihn? (Той познава ли го?)

Местоимения след фразеологична комбинация от глагол и предлог
           Много фрази от глагол+auf/an/über са следвани от винителен падеж. Съответно ако ползваме местоимение, то ще е във винителен падеж.
Такива фрази са например:
lachen über
denken an
warten auf
sprechen über

пр. Ich denke oft an dich.
 

     Когато имаме глагол+von/vor/zu/nach - падежа е дателен и съответно ако ползваме местоимение - то трябва да е в дателен падеж.
Такива фрази са:
Angst haben vor
fragen nach
sprechen von
hören von
wissen von
einladen zu

пр. Er fragt nach ihm. (Той пита за него.)

Съставни местоимения с da-
        Те не се ползват, когато говорим за хора. Ползват се само, когато става дума за неща или идеи. Те се съставят от представката da(r) и предлога, т.е. то се ползва вместо местоимението.
пр. Sprecht ihr von den Plan? - Ja, wir sprechen davon.


Възвратни местоимения

        Възвратните местоимения показват, че действието се извършва върху подлога, т.е. подлога извършва действие върху себе си.
 

Възвратни местоимения във винителен падеж
       Те са със същите форми като личните местоименията, които са допълнение в изречението, с изключение на трето лице единствено и множествено число, т.е. за er/sie/es и sie/Sie.
Формите са следните:
ich -> mich
du -> dich
er/sie/es -> sich
wir -> uns
ihr -> euch
sie -> sich
Sie -> sich

Забележка: Тези местоимения не се пишат с главна буква в писмена кореспонденция, като другите.
На български език всички се превеждат като "себе си" или "сe".
Примери:
Ich verletzte mich beim Skilaufen. (Аз се нараних при каране на ски.)
Er rasiert sich jeden Tag. (Той се бръсне всеки ден.)

 

Възвратни местоимения в дателен падеж
         Те също са идентични с личните местоимения, ползвани като допълнение в изречението, когато са в дателен падеж, като разликите са само за трето лице единствено и множествено число.
Възвратните местоимения са следните:

ich -> mir
du -> dir
er/sie/es -> sich
wir -> uns
ihr -> euch
sie -> sich
Sie -> sich

Забележка: Също не се пишат с главна буква в кореспонденции.

Примери:
Ich habe mir das Bier bestellt. (Аз съм си поръчал бира.)
Die Kinder kauften sich Schokolade. (Децата си купиха шоколад.)

Словоред
        Възвратното местоимение трябва да се намира възможно най-близо до подлога в изречението, като разбира се не може да е пред сказуемото.
Словоредът трябва да е следният:
подлог, сказуемо, възвратно местоимение, други елементи на изречението
 

Притежателни местоимения
        Притежателните местоимения са следните:
ich -> mein- (мой, моя, мое, мои)
du -> dein- (твой, твоя, твое, твои)
er -> sein- (негов, негова, негово, негови)
sie -> ihr- (неин, нейна, нейно, нейни)
es -> sein- (негов, негова, негово, негови)
wir -> unser- (наш, наша, наше, наши)
ihr -> eur- (ваш, ваша, ваше, ваши)
sie -> ihr- (техен, тяхна, тяхно, тяхни)
Sie -> Ihr- (Ваш, Ваша, Ваше, Ваши)

 

       Чертичката е оставена за наставка според рода и падежа. Например може да е meine, meinen и т.н. Родът на притежателното местоимение зависи от това какъв е рода на съществителното, което то замества или за което се отнася.
       Тези местоимения могат да се ползват като прилагателно пред съществителното, например:
Wann triffst du deinen Freund?
       Тук местоимението deinen определя съществителното Freund. И понеже der Freund е във винителен падеж тук der би следвало да стане den, но то е заместено от местоимението dein, което съответно ще стане deinen.
       Притежателните местоимения могат и да се ползват като съществително в изречението, т.е. вместо съществителното, за което се отнасят. Пример:
Ich treffe meinen um zwei Uhr.
Тук meinen се отнася до der Freund от горния пример, но не е необходимо пак да ползваме съществителното, тъй като вече се знае за какво става дума.

 

Показателни местоимения

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

       Показателните местоимения се ползват вместо личните местоименията er/sie/es, когато върху местоимението е наблегнато специално. При тях наставките са същите, като на определителния член при различните падежи, с изключение на множествено число в дателен падеж, където са denen и diesen.
        В разговорния език показателните местоимения често се ползват с разширено значение, като се прибавят думи като hier, da, dort към тях.
Примери:
Ich kaufe den hier. (Ще купя това тук.)
Geben Sie mir diese da! (Дайте ми онези.)
Wem gehört dieser dort? (Чие е онова там?)

Неопределителни местоимения
         Те се отнасят за личности, предмети или абстрактни понятия, които не са точно определени.
Местоименията jeder, jemand, niemand се ползват само в единствено число и само в именителен, винителен и дателен падежи. А местоимението man - само в именителен падеж. Всички те се отнасят за хора.

Значения:

jeder - всеки (един)
Примери:
Jeder muß mitmachen. (Всеки трябва да участва.) - Nominativ
Ich habe jeden gefragt. (Попитах всеки един.) - Akkusativ
Er bekommt von jedem etwas. (Той получи по нещо от всеки.) - Dativ

jemand - някой
Примери:
Ist jemand da? (Има ли някой там?)
Er hat jemand(en) gehört. (Той чу някой.)
Ich rede gerade mit jemand(em). (Говоря с някого в момента.)
Тук окончанията за падежите не са задължителни. Само в родителен падеж се ползва по следния начин (пример): jemand(e)s Hilfe.

niemand - никой
Ползва се по същия начин като jemand, включително и за родителен падеж (niemand(e)s Hilfe).
Примери:
Niemand war zu Hause. (Нямаше никой вкъщи.)
Ich kenne niemand(en) hier. (Не познавам никого тук.)
Sie hat mit niemade(em) geredet. (Тя не говореше с никой.)

man - един, човек, ти (при безлични изречения), хора, те
Това местоимение се ползва само в именителен падеж, т.е. като подлог в изречението. Ако го ползваме във винителен или дателен падеж, то се трансформира респ. в einen и einem.
Примери:
Man kann nicht alles wissen. (Човек не може да знае всичко.)
Er sieht einen nicht, wenn er sich beeilt. (Той не те вижда, когато бърза.)
Er redet nicht mit einem. (Той не говори с хората.)

Неопределителни местоимения, които се ползват по отношение на предмети или абстрактни понятия са: alles, etwas, nichts, viel и wenig.

alles - всичко
пр. Ich habe alles gegessen. (Изядох всичко.)

etwas - нещо
пр. Er hat etwas gesagt. (Той каза нещо.)

Забележка: Формата was често се ползва в разговорния език.

nichts - нищо
пр. Sie hat uns nichts gebracht. (Тя не ни донесе нищо.)

viel - много
пр. Wir haben viel gelernt. (Ние научихме много.)

wenig - малко
пр. Sie weiß wenig. (Тя знае малко.)

          Има неопределени местоимения, които могат да се отнасят и за хора и за неща и наставките им са като за определителния член в множествено число. Те са: alle, andere, einige, manche, mehrere, viele, wenige.

alle - всички
пр. Es gehört allen. (То принадлежи на всички.)

andere - други
пр. Wir haben auch andere. (Ние имаме също и други.)

einige - няколко, някои
пр. Einige haben ihn im Park getroffen. (Някои го срещнаха в парка.)

manche - много
пр. Manche bleiben gern hier. (Много (хора) обичат да стоят тук.)

mehrere - няколко
пр. Ich habe mehrere davon gekauft. (Купих няколко от тях.)

viele - много
пр. Er hat mit vielen gespielen. (Той е играл с много (хора).)

wenige - няколко
пр. Wenige haben das Problem verstanden. (Няколко човека разбраха проблема.)

 

Относителни местоимения
            Относителните местоимения се отнасят към вече употребени съществителни имена или местоимения. Най-често употребяваните относителни местоимения са формите на определителните членове der, die, das. Те са в същия род и число като съществителното или местоимението, за което се отнасят, а падежа се определя, според мястото му в подчиненото изречение. Окончанията на относителните местоимения са същите, като на определителните членове при различните падежи, с изключение на дателен падеж, където за множествено число е denen, а в родителен падеж са dessen и deren.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На български се превеждат с: който, която, което, които или за родителен падеж: чийто, чиято, чието, чиито.
Примери:
Kennst du den Mann, der dort steht? (Познаваш ли мъжа, който стои тук?)
Das Mädchen, das dort steht, ist seine Swester. (Момичето, което стои тук, е неговата сестра.)

Също може да ползваме местоименията welcher, welches. welche, но те се ползват по-рядко. Ползват се най-вече в писмената форма на езика или за изясняване на значението на изречението.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В родителен падеж не се ползва welch-, а само вариантите dessen и deren, посочени по-горе.

Примери:
Именителен падеж: Die Dame, welche (die) die Brosche gekauft hat, ist sehr reich. (Дамата, която купи брошката, е много богата.)
Винителен падеж: Der Anzug, den (welchen) du trägst, ist altmodisch. (Костюмът, който си облякъл, е старомоден.)
Дателен падеж: Heute besucht mich meine Freundin, von der (welcher) ich dir erzählt habe. (Днес ме посети моята приятелка, за която ти разказах.)
Родителен падеж: Ich treffe meinen Freund, dessen Auto ich brauche. (Аз ще се срещна с моя приятел, от чиято кола се нуждая.)

 

Други относителни местоимения
          Ползват се и относителните местоимения: was (каквото, което) - то определя думи като etwas, alles, nichts, както и фрази и wo (където) - то се отнася за места, държави, градове и т.н.
Примери:
Er erzählte mir etwas, was ich schon wußte. (Той ми разказа нещо, което вече знаех.)
Er hatte das Geld gewonnen, was mich sehr freute. (Той спечели пари, за което аз много се радвам.) - тук was се отнася към фразата "das Geld gewonnen".
Er besucht London, wo er viele Freunde hat. (Той посети Лондон, където има много приятели.)

Неопределителни относителни местоимения
         Това са местоименията wer (който и да е) и was (което и да е), които се ползват, когато няма предшестваща дума или фраза, към която да са свързани.

      Wer се променя според падежа и винаги е в единствено число.
Именителен падеж -> wer
Винителен падеж -> wen
Дателен падеж -> wem
Родителен падеж -> wessen

       Was не се променя.

       Когато и wer или was са в съчетание с думите auch, immer, auch immer, неопределения характер на тези неопределени местоимения се засилва.

Примери:
Wer mitgehen will, muß um fünf Uhr hier sein. (Който иска да дойде, трябва да бъде тук в пет часа.)
Was auch immer passiert, ich habe keine Angst. (Каквото и да се случи, не ме е страх.)

 

 

gallery/pokazatelni mestoimenia
gallery/otnositelni mestoimenia
gallery/welcher
www.000webhost.com