Уроци за всички

gallery/youthcenter_logo

Отрицателни частици

Negative Wörter

I.  Частицата "nicht"


Отрицание
    Отрицанието в немския език често се изразява чрез частицата "nicht". Тази частица може да се ползва както в цяло изречение, за да го направи отрицателно, така и в отделни изрази.
   
    В изречението "nicht" винаги стои след:
    - след спрегнатата форма на глагола,
    - след съществително име, което е директен или индиректен обект в изречението,
    - след местоимение, което е директен или индиректен обект в изречението,
    - и след наречие за време.

    Възможни конструкции на изреченията и мястото на "nicht" в тях:

1. Подлог + сказуемо.
пр. Sie liest. -> Sie liest nicht.

2. Подлог + сказуемо + директен обект (съществително име или местоимение).
пр. Wir freuten uns. -> Wir freuten uns nicht.

3. Подлог + сказуемо + директен обект (съществително име или местоимение) + индиректен обект (съществително име или местоимение).
пр. Sie gab es dem Kind. -> Sie gab es dem Kind nicht.

4. Подлог + сказуемо + индиректен обект (съществително име или местоимение) + директен обект (съществително име или местоимение).
пр. Ich gab dem Jungen die Birne. -> Ich gab dem Jungen die Birne nicht.

5. Подлог + сказуемо + обект + наречие за време.
пр. Er besuchte uns heute. -> Er besuchte uns heute nicht.

   
    В изречението "nicht" винаги стои пред:
    - предикатни прилагателни и съществителни имена,
    - делими представки,
    - непроменяеми глаголни форми (минало причастие, зависими инфинитиви, двойни инфинитиви),
    - наречия (с изключение на тези за време),
    - фраза, съдържаща предлог.

1. Пред предикатни прилагателни и съществителни имена.
пр. Er ist krank. -> Er ist nicht krank.
      Das sind meine Kinder. -> Das sind nicht meine Kinder.

2. Пред делими представки на глаголите.
пр. Das Flugzeug flog ab. -> Das Flugzeug flog nicht ab.

3. Пред непроменяеми глаголни форми (минало причастие, зависими инфинитиви, двойни инфинитиви).
пр. Sie sind gefahren. -> Sie sind nicht gefahren.
      Wir hören sie lachen. -> Wir hören sie nicht lachen.
      Ich darf kommen. -> Ich darf nicht kommen.
      Ich hoffe, es zu sehen. -> Ich hoffe, es nicht zu sehen.
      Er hat es machen wollen. -> Er hat es nicht machen wollen.

4. Пред наречие за време или пред фраза, съдържаща предлог.
пр. Er wohnte hier. -> Er wohnte nicht hier.
      Wir sind im Wohnzimmer. -> Wir sind nicht im Wohnzimmer.
      Ich freue mich darauf. -> Ich freue mich nicht darauf.

    Когато в едно изречение имаме минало причастие и наречие за време или фраза, съдържаща предлог, "nicht" застава пред наречието или предлога.
пр. Ich habe im Sand gelegen. -> Ich habe nicht im Sand gelegen.
      Sie hat dort gespielt. -> Sie hat nicht dort gespielt.

   
"Nicht" в подчинени изречения
    Както вече знаем в подчиненото изречение глагола е на последно място. Частицата "nicht" трябва да застане пред глагола или пред глаголната комбинация.
пр. Ich weiß, daß er arbeitet. -> Ich weiß, daß er nicht arbeitet.

Употреба на "nicht" заедно с "sondern" (но, вместо това)
    Когато ползваме "nicht", за да направим едно сложно изречение отрицателно, ние го поставяме пред елемента от изречението, който "nicht" трябва да направи отрицателен. В този случай обикновено първото просто изречение, в което има "nicht" е следвано от просто изречение, което започва с "sondern". Простото изречение с "sondern" се ползва, за да се покаже контраст с твърдението в първото просто изречение. Обърнете внимание, че елементите, които се ползват в първото просто изречение, където имаме "nicht", не се ползват повторно и във второто, където е "sondern". В българския език тези елементи се повтарят.
пр. Er hat nicht sie besucht, sondern ihre Schwester. (Той не я посети, но посети нейната сестра.)
Забележка: В примера на немски език "hat besucht" се ползва само в първото просто изречение, а в българския превод "посети" го има и в двете изречения.

"Nicht" във въпросителни изречения
    Правилата за поставянето на "nicht" във въпросителни изречения съвпадат с правилата за поставянето му във отрицателните изречения.
пр. Arbeitest du? -> Arbeitest du nicht?
      Gehst du mit? -> Gehst du nicht mit?
      Hast du ihn dort kennengelernt? -> Hast du ihn nicht dort kennengelernt?



II. Как да отговоряме на положителни и на отрицателни въпроси?
   
    Когато имаме зададен положителен въпрос, чийто отговор също е положителен, ползваме частицата "ja" (да).
пр. Fährst du nach Hause? - Ja, ich fahre nach Hause.
   
    Когато имаме зададен положителен въпрос, чийто отговор е отрицателен, ползваме частицата "nein" в началото на изречението и частицата "nicht" след глагола в изречението.
пр. Fährst du nach Hause? - Nein, ich fahre nicht nach Hause.

    Когато имаме отрицателен въпрос и отговора е положителен, ползваме "doch" (о, да, напротив) вместо "ja".
пр. Fährst du nicht nach Hause? - Doch, ich fahre nach Hause.


III. Отрицателна форма на глагола "brauchen"


    Отрицателната форма на "brauchen" се образува от "brauchen+nicht zu" и се ползва със значение "не трябва, не е нужно, не е необходимо", като противоположно на müssen (трябва).
пр. Muß er hier bleiben? - Nein, er braucht nicht hier zu bleiben.
      (Той трябва ли да остане тук? - Не, не е нужно той да остава тук.)


IV. Други отрицателни думи


    За тях важат същите правила като за "nicht". Думите са следните:

gar nicht - съвсем не
пр. Das ist gar nicht teuer. (Това съвсем не е скъпо.)

nicht mehr - вече не
пр. Er wohnen nicht mehr hier. (Той вече не живее тук.)

nie - никога
пр. Er hilft uns nie. (Той никога не ни помага.)

noch nicht - още не, все още не
пр. Wir haben uns noch nicht umgezogen. (Ние още не сме се преоблекли.)

noch nie - никога повече
пр. Wir waren noch nie dort. (Ние повече никога не бяхме там.)


V. Частицата "kein-"

    Частицата "kein-" стои пред съществително, което е обект в изречението. Ползва се когато съществителното в положително изречение има или няма неопределителен член (ein, eine). Наставката на "kein-" е същата като на неопределителния член.
пр. Er hat einen Bruder. -> Er hat keinen Bruder.
      Wir trinken Milch. -> Er hat keine Milch.

    Когато пред съществителното в положителното изречение има определителен член (der, die, das) или пред него има показателно или притежателно местоимение (dies-, mein-, dein-), за да стане отрицателно изречението се ползва отрицателната частица "nicht".
пр. Dieses Bier schmecht gut. -> Dieses Bier schmeckt nicht gut.
      Meine Tochter ist hier. -> Meine Tochter ist nicht hier.
      Der Hund bellt. -> Der Hund nicht bellt.
 

VI. Местоименията "nichts" (нищо) и "niemand" (никой, никого)
      Те се ползват само за единствено число. За "nichts" няма окончания според рода и числото, а за "niemand" не се изисква окончание, освен в някои случаи (пр. Ich habe niemanden gesehen.). След "nichts" може да има прилагателно, което се ползва като съществително в среден род.
пр. Er hat nichts gekauft. (Той не е купил нищо.)
      Er gab mir nichts Kostbares. (Той не ми даде нищо стойностно.)
      Ich kenne niemand. (Аз не познавам никого.)
 

www.000webhost.com