Уроци за всички

gallery/youthcenter_logo

Наблягане

Emphasize

                Когато в изказването си искаме да наблегнем на нещо, то тогава трябва да използваме пълната форма на глагола “be”, “do” или “have”. Употребата на глагола е в зависимост от глаголното време на изречението. Наблягането се използва предимно в положителни изкази.

               

Наблягане с “do”

                Когато искаме да наблегнем на нещо и изказа ни е в сегашно просто време, трябва да употребим “do” като помощен глагол. Той не се превежда, а просто засилва значението на основния глагол (придобива значението на „наистина“, „ много“ и други подобни засилващи значението думи). Когато казваме “do”, го казваме с ударение. Мястото на “do” е пред другия глагол и след подлога, т.е. на второ място в изречението.

                Когато ползваме трето лице, единствено число за подлог, то тогава “do” става “does”. Не се слага “-s” след основния глагол, тъй като вече има на “does”.

Примери:

I do like this picture. – Аз (много) харесвам тази картина.

I do love you. – Аз (много) те обичам.

He does care about you. – Него (наистина) го е грижа за теб.

                Можем да наблягаме и в минало просто време. Тогава ползваме “did”, като главния глагол трябва да остане в инфинитив, т.е. не се добавя “-ed” накрая, както е при обикновеното изречение в минало просто време. При изказа правим ударение върху “did”.

Примери:

Обикновено изречение: I enjoyed the party. – Аз се насладих на партито.

Наблегнато изречение: I did enjoy the party. – Аз (наистина) се насладих на партито.

 

Наблягане с “be”

                Тъй като в сегашно просто време глаголът “be” не може да се употребява с помощен глагол, за да се наблегне на него, си се ползва самия глагол “be” във формата му за съответното лице и число, като се слага ударение на него, както на “do”. Наблегнатото изречение по нищо не различава от обикновеното такова, освен по изказа, т.е. по ударенито, което ще сложим върху спрегнатия глагол “be”.

Примери:

I am smart. – Аз (наистина) съм умен/умна.

It is nice. – Това е (много) мило.

 

Наблягане при перфектно време

                Когато глаголното време на действието е сегашно перфектно просто или продължително време, то тогава ползваме “have”, за да наблегнем. Тук пак няма да има разлика от обикновеното изречение в сегашно перфектно време, разликата ще е само в изказа на “have”, т.е. ние ще го кажем с ударение.

Wonderful! You have done lot of work! – Чудесно! Ти си свършил много работа!

Наблягане при бъдеще време

                Можем да наблегнем и в изречение, чието време е бъдеще, когато в него се ползва някой от глаголите “will” и “shall”. Тук разлика с обикновеното изречение в бъдеще време с “will“/“shall” няма, разликата е само в изказа – “will”/”shall” се казва с ударение.

Пример:

I will write you! – Ще ти пиша (наистина)!

 

Императив с “do”

                Можем да ползваме “do” с цел наблягане и в императивно изречение. Чрез него засилваме заповедта, но обикновено този вариант се ползва в разговорния език.

Пример:

Do hurry up! – (Наистина) побързай!

 

                Също така можем да наблягаме с “do” и когато ползваме императивни изречения с цел покана или предложение. По този начин поканата или предложението звучат по-учтиво.

Пример:

Do have a seat, please. – Седнете, моля.

 

www.000webhost.com